«Когато човекът се опитва да достигне до Невидимото, всъщност търси разширение на себе си, на индивидуално или колективно ниво. В тази своя усилие той не е сам и безпомощен, перо на вятъра, както го описва песимистичната и конкурентна по своята същност школа на жестокия материализъм.

Преди нашата съвременна епоха преминаха хиляди години и милиони поколения търсачи, които отвориха пътищата, улеснявайки за нас достъпа до така нареченото 'непознато'. Всъщност непознато не съществува, има обаче забрава. Ние сме забравили истинския източник, далечния роден край на човечеството. Далечен и близък едновременно, тъй като всичко, което се намира там навън, се намира и същевременно в нас, в микрокосмичната човешка вселена.

Само митовете останаха, за да ни напомнят за едно блестящо минало и да ни обещаят не по-малко блестящо бъдеще, изпълнено с истинската сила и истинската любов, които човек може да изпита за всичко, което се случва около него». [Извлечено от текста на задната корица на изданието]