Априлският преврат беше последното успешно военно движение за свалянето на демокрацията на европейска територия. Гръцкият народ, а също и международната общност, го преживяха като вреден и болезнен анахронизъм.

Настоящото колективно произведение се опитва да осветли интердисциплинарно неизследвани аспекти на травматичния опит от преврата и седемгодишната диктатура на полковниците, като идеологическата и институционалната измерения, позицията на гръцката диктатура в по-широката международна дискусия за авторитарните режими, а също така и за правата на човека през конкретния период.

Отношението на диктаторския режим с международната система, както и наследството на диктатурата за постпериодна Гърция и дългосрочното й влияние върху гръцкото общество и политика, представляват централни теми на произведението.

Във всеки случай, диктатурата беляза следвоенния път на Гърция и дълбочинното и трезво изследване на нея е необходимо за нашата национална самоидентичност.