Речникът включва термини, които използват литераторите, теоретиците и критиците на литературата или тълкувателите на литературни текстове. Тези термини улесняват по-доброто разбиране или интерпретация на литературните произведения.

Също така са включени и извънлитературни термини (напр. философски, психологически и др.) и те се анализират в контекста на връзката на теорията на литературата с други области на знанието.

Речникът започва от проблематиката и данните на теорията на литературата. Въпреки това, крайната му цел е практическа. Той цели да служи като инструмент за анализ на литературните текстове. До литературното творчество се появи – добре или зле – и „логизирането“ му още от епохата на софистите, Платон и Аристотел. Факт е, че ако средствата, с които подхождаме към литературата, са оскъдни, то и резултатите от всеки литературен анализ ще бъдат оскъдни. Примери за този беден подход има в изобилие. Те се виждат както в публикуваните анализи на текстове, така и в живия учебен процес.

[Отрывък от текста на предговора]