„Перикъл“ представлява важен етап в развитието на шекспировата драматургия. Това е прага, който води към удивителния свят на шекспировите романси, на „приказните драми“; работилницата, където „сладкият лебед на Авон“ ще измисли още една – последната – своя трансформация.

Приказката за Перикъл ни хваща за ръка и ни посвещава в този „блестящ нов свят“ на шекспировата драматургия: свят поетичен, странен, опасен и омагьосан; свят на води и духове, целебна музика, лечебна магия и окултни знания.

С основен елемент на свързаност морското пътуване, се разгръща невероятна история от крайни събития: инцест, опити за убийство, изнасилване и проституция, буря и корабокрушения, пиратство, мъртвопоклонство, теофания, магия и окултизъм – и навсякъде, до края, морето: елемент на продължителност и несъстоятелност, спасение и опасност, живот и смърт, раждане и възраждане.