Тъй като читателят на моята работа със сигурност ще се запита многократно как започнах този свой стремеж, какви бяха първоначалните ми мисли, как осъзнах необходимостта от реализирането на моята цел, чувствам се задължен да направя някои признания.

Идеята започна да лети в ума ми много рано, в началото на 1943 година, когато ръководителят на тогава пустата катедра по история на новата Гърция, професорът по византийска история Йоанис Вояджидис, ми възложи като новоизбран асистент да преподавам през академичната година 1943-1944 периода на Каподистрия (януари 1828 - септември 1831).

Тъй като силно желание ми беше да отговоря колкото се може по-добре на доверието на ръководителя професор, както и на членовете на философския факултет, веднага започнах - с чувство за висока отговорност - да подготвям моите лекции на база на подробен план за съдържание, като се обръщах особено към съответните източници - както и към помагалата - и търсех паралелно помощта на така наречените помощни науки на историята, а именно на публичната и политическа икономия, психологията на индивидите и масите, социологията, антропогеографията, конституционното право, различните теории на историята и т.н., за разбирането и тълкуването на различните проблеми, с които щях да се срещна по време на моето изследване.

С такава широкa основа и перспектива, както и в съответствие с принципите, които формулирах по-горе, както и в "Въведението" на томовете на моята работа, главите на моята история се писаха и пренаписваха в продължение на десетилетия, докато достигнах до края на моята цел, в края на пътуването ми в миналото и сега предавам - след половин век непрекъснати търсения и изследвания - на нацията завършеното си произведение.