Настоящото изследване е резултат от многогодишното преподаване на Пападиамантис в Новогръцкия институт на Сорбоната. То се основава на обективно, безпристрастно, чисто литературно четене на цялото творчество на автора: романи и разкази.

Наблюдавайки, от произведение на произведение, различни упорити изображения, сцени, изрази, символи, и опитвайки се да дешифрира серия от текстове, където явно съществува криптографски начин на писане, той определя три основни, взаимосвързани, митологични единици: 1) мита за водата, за удавянето и за бездната, 2) мита за смъртта, 3) „семейния“ мит, който разказва за любовта на сина с неговата фантастична майка, еосфоричната идентификация на сина с Христос и очарователната, която е убийца, с Божията майка, и трагичния край на тази любов.

Митичният характер на пападиамантическото писане се потвърдил от обработката на различните митове: вариации, заместители, инверсии и т.н. Образът на Пападиамантис, който излиза от това четене, определено е много различен от обичайния.

Изследвания на отделни произведения вече са публикувани от време на време в списания. Надеждата е, че събирането им в единен том, или организацията им в логичен ред и допълването им с други изследвания, ще покажат абсолютната последователност на пападиамантическия мит и ще убедят добросъвестния читател. Пападиамантис е автор с много по-голям обхват, отколкото обикновено се смята.