Тези упражнения за музикално четене са създадени с цел да запълнят пропуските и слабостите, които демонстрира традиционният метод на солфежа. Основният проблем на различните методи на солфежа е, че, дори и след дългогодишна практика, не усъвършенстват до необходимата степен възприятието на първоначалните и основни елементи, съставящи всяка единица от звуци, било то традиционни мелодични линии и акорди, или новаторски конструкции от последователности или съгласия на звуци.
Тези първоначални и основни елементи са интервалите. Въпреки че в традиционните методи изучаването на интервалите се появява много често като основа на упражненията, структурата на упражненията е такава, че интервалът губи значението си, до такава степен, че присъствието му не се осъзнава, и така напълно се отслабва функционалността му в процеса на музикално възприятие и четене.
Това се случва, защото степента на "мелодичността" на упражненията е толкова висока, че те се възприемат и се учат от упражняващите се като единици, по-малки или по-големи, и накрая като музикални парчета, в резултат на което не се осъзнава преминаването от звук на звук, което води до възприятието на единството. И точно този "от звук на звук" път е същността и основата на всяко музикално четене, а този процес се улеснява от разпознаването и способността за правилно изпълнение на разстоянието "от звук на звук", т.е. интервала.
По този начин правилният процес на музикално четене е незабавно, колкото се може по-автоматично възприятие, вътрешно усещане и съответна способност за изпълнение на интервалите между звуците, които съставляват едно единство. Затова упражненията в този метод използват композиции от интервали с ограничена мелодичност, поне според традиционното разбиране, и с методика, която води директно до осъзнаването им и автоматизацията на разпознаването-усещането-изпълнението.
В последователността на упражненията нововъзникналите интервали и ритмични модели се комбинират с вече познатите от предишните упражнения. Измерването на ритъма се извършва с традиционните движения на ръката, които съответстват на частите на такта. Скоростта на четенето не е определена, но трябва да бъде свързана с лекотата на разпознаване на интервалите. Следователно, първоначално ще бъде бавна и по-късно по-бърза.
Упражненията трябва да се правят първоначално без органна придружителна партия. Въпреки това, е позволено да се проверява правилното изпълнение на упражнението с помощта на някакъв инструмент, при условие, че тази проверка не улеснява четенето. Ясно е, че предпоставка за музикално четене е точното познание на музикалната нотация и теорията на интервалите.
Накрая, тези упражнения трябва да послужат на учителя и като пример за импровизирана композиция на подобни упражнения, които ученикът или учениците трябва да четат на пръв поглед, но и чрез които трябва да се извършва музикално диктуване, за да се завърши по този начин усъвършенстването на способността за четене и слушане.
