Живеем в духовна култура и преживяваме общ опит, при който знаците са престанали да крият нещо и означават просто, че зад тях няма нищо: нито Бог, нито идеология, нито валидна и окончателна преценка, само симулацията на реалното и безкрайното й възстановяване.

В тази нова връзка на индивида с изображенията, символите и знаците вече нямаме репрезентация, т.е. една, дори утопична, равностойност на знака с реалното, а отричане на знака като стойност, която се отнася до реалното. Тази симулация предхожда оригинала, докато разликата между реалността и изкуствената илюзия изчезва.

Картата предхожда територията, която картографира, медийната картина на войната предшества самата война. Смисълът губи всякакъв смисъл и безразлично и безкрайно се сменя.

Дали анализирайки малкия свят на Дисниленд или скандала Уотъргейт, Жан Бодрийяр установява, че моделите просто крият факта, че реалността е несвързана с начина, по който възприемаме живота си. Всяко искане на истина в това състояние, характерно за медийната епоха на късния капитализъм, се счита за наивно.

(От представянето на задната корица на книгата)