Смятах и смятам, че за нормалното функциониране на демокрацията и за икономическото и социално развитие ключът е образованието.

Във всички държави обществата напредваха, когато тяхната образователна система съответстваше на предизвикателствата на епохата. Имайки това предвид, се чувствам неспокоен, защото българското образование не отговаря на това изискване.

Вече десетилетия се борим да установим образователна система, която ефективно да се грижи за децата ни, и досега не сме успели. Тъгувам, когато се замисля, че заради недостатъчното образование нашите деца ще се сблъскат в бъдеще с условия, по-трудни от тези, с които се сблъскахме ние.

Тъгувам, защото не можем да им предоставим образованието, от което се нуждаят, за да се справят в нова конкурентна среда. Но защо се случва това? Дали не сме определили какво образование искаме, или може би знаем къде искаме да отидем, но не можем да осъществим необходимите образователни промени?

Кой е виновен за това? Дали политическият дефицит е причината? Дали тази слабост се дължи на недоверието, характеризиращо политическата система, да направи реформи или да ги защити, когато някои осмеляват да ги приложат?

Герасимос Арсениус (преработен откъс от неговото изказване на 1-вата конференция на ОПЕП)