Съществуващата представа днес за служението на духовника в църковното множество и сред религиозните кръгове не съвпада с възгледа, който доминира в непокътнатата две хиляди годишна традиция на Църквата, за която служението на духовника не е ритуално, а пастирско.

Това не е показност, а простота. Не е официалност, а близост. Не е дистанция, а приближение. Не е власт, а служение. Не е форма, а същност.

Не става дума за схема, а изисква задълбочено и практически знание за живота, човешката природа и учението на Исус. Накрая, служението на духовника е да донесе на човека от неговото време любовта на Христос, който, обичайки неприемливия, разчупва затворения кръг на човешката злополука.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]