Религията се разбира като проявление и осъществяване (вътрешно или външно) на естествената оценъчна предразположеност на човека, която е насочена към божественото, независимо от начина, по който то се разбира.

Тази предразположеност се нарича религиозност и е, както почти всеобщо се вярва, вродена у човека. Ритуалът, от друга страна, представлява осъществяване на целта на религията, на (действителната или въображаема) среща на вярващия субект с вярваното обект, но в границите не толкова на индивидуалното, колкото на груповата-съборна връзка на поклонническата общност с божественото.

Ритуалът се явява екстернализация на вярата и благочестието или на религиозното изживяване на поклонника и на обожаващата група към божественото, на което се предлага цялото или съществуването, за да се постигне среща и осезаемо общуване с него.

Уместно е отбелязано, че 'явлението на религиозния култ е едно от най-важните проявления на автентичното религиозно изживяване, при което човекът установява жива лична връзка с божественото или свещеното'.

[Извадка от текста на предговора]