Желанието и очакването на сърцето ми, през бездната на моите прегрешения и пропуски, е да намалявам и да се скривам, за да остане и да се увеличава Църквата. Да се прославя светото тяло на Христос, да се просветляват благодатните Му членове, да се гради християнското човечество, да се реализира църковният човек.
Само църковната благост спасява уникалната ни индивидуалност. Това, което осквернява Църквата, до степента да изпадне светът в отчаяние, е нейното изкривяване в религиозна идеология или в свещена държава, която професионално служи на духовенството и която по-голямата част затваря очи пред постоянните откровения на мистическата красота на Бога и мистериозната красота на човека.
Хората няма в крайна сметка да мразят Христос, а несъзнателно ще напуснат Църквата, тази, която непрекъснато флиртува с Историята и се стреми към светското ѝ установяване. Църквата, която, в абсурда на Историята или под властта на дявола, не въплъщава свидетелството на парадокса или свободата на есхатологията.
Христос на мястото на религията построи Своята Църква, тайнството което е в света, но не е от света, точно едно парадоксално или есхатологическо откровение: Той се разпъва, но не разпъва, крие се в истината, а не във властта, свидетелства в Историята, но се отправя към Последните дни.
Той не господства, а служи; не осъжда, а утвърждава; не тероризира, а утешава. В сърцето Му се съхранява радостта от покаянието, а не страхът от ада.
Брой страници
261
Корица
Меко
Година на публикуване
2001
Размери
21x14 см
Издател
Armos