С това произведение, братя, нека бъдем водени от нашите в Христа отци в поклонение, прослава, спомен, прегръщане на свещените страдания на нашия "приятел", които осветяват тези дни.

Тоест, нашето предателство, триенето на нашите крака, ударите, плесниците, обидите, смеховете, пурпурната мантия, тръстиката... и най-вече Кръстът и смъртта, които Той доброволно прие за нас.

Нека слязат с тях в Ада, от който Христос призова нашето поколение към Вечния Живот. И излизайки всички, и ние от личните си паметници, сияещи, искрящи, просветлени, светлолики деца на църквата, викащи "Христос възкръсна от мъртвите...", нека скътаме радостта си, че Господ е близо.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]