Историята започва много години по-рано, в зората на 21-ви век. Артемис Фоул беше измислил, за възстановяването на семейното си богатство, план, който заплашваше да събори цивилизации и да доведе планетата до война между видовете. Той беше едва на дванадесет години.

ГРАД ХО ШИ МИН, лято; непоносима жега. Излишно е да казваме, че Артемис Фоул нямаше да се подлага на такова страдание, ако не се играеше нещо много важно и решаващо за страховития му план. Слънцето не му подхождаше на Артемис. Светлината изобщо не пасваше на вида му. Безкрайните часове пред компютрите бяха изгасили блясъка от кожата му. Той беше бял като вампир и го дразнеше дневната светлина.

„Надявам се, Батлър, че няма да страдаме напразно отново“, каза с мек и рязък глас. „Особено след Кайро“. Това беше леко укоряване – информатор на Батлър ги беше изпратил напразно в Египет. „Не, господине. Този път съм сигурен. Гуен е добър човек.“ „Хъм…“ мърмореше Артемис, показвайки, че не е убеден.