След подписването на Договора от Севр, опита за убийство на него и поражението му на изборите, самоизолиран в Париж, Ел. Венизелос решава да се занимава с превода на Тукидид. […] Преводът му е извършен без комплекса на специализирания филолог, който, от страх да не изпусне някаква глаголна форма от оригинала, не се интересува дали ще накара читателя да се сблъска с някаква неуместна формулировка, която да прекъсне потока на мисълта му, следователно за правото на наслада, което ти предлага един от най-великите писатели на нашата култура.

Той предаде гръцкия на Тукидид на собствените си гръцки. На езика, който говореше и с който мислеше. Днес този език ние наричаме "опростена кюберация". Тукидид на Венизелос е доказателството, едно от доказателствата, които опровергават аргументите на нашия езиков маникулизъм. Той осъди кюберацията като изкуствен език. Образованието ни я е изгонило, игнорирайки, че значими произведения на нашата литература, следователно значима част от нашата култура, са написани на кюберация. И когато един език може да създава литература, той определено не е изкуствен.

Преводът на Тукидид от Ел. Венизелос е едно от литературните паметници на съвременна Гърция.

От въвеждащия параграф на Таксис Теодоропулос: Политическата история на Тукидид със сигурност е гръцко изобретение. Става въпрос за търсенето на властта в отношенията на обществата, но по-специално в полис-държава, идеална люлка за развитието на културата. Посвещението в духа на града предполага вяра от страна на гражданина, вяра, свързана с християнската вяра в безсмъртието на душата. Без това посвещение Платон и Аристотел не биха могли да посветят някои от най-важните си произведения на доброто на полиса.

От въвеждащото бележка на Т. М. Веремис.