Столицата на страната, Атина, представлява на международно ниво интересен пример за мегаполис, който кипи от живот и се бори за постигането на трудни баланси между желаното материално благосъстояние и социалното развитие, както и между противоположните рискове от естетическа и екологична деградация.

Въпреки това, информацията ни за развитието на този исторически град остава фрагментарна. С изключение на ограничен брой архитекти, урбанисти и историци, мнозинството атиняни днес живеят в градско пространство, което не им е познато нито близко, нито наистина известно. И все пак, спешно е необходимо да се запознаем с пространството, в което живеем „с разум и с мечта“, с познание и чувства.

Книгата на професор г-н Александър Папагеоргиу-Венета представя методично, с богатство от исторически планове, изображения и текстове, както и с аналитична критична перспектива, критичното първо десетилетие (1833-1843) на новата Атина, и най-вече урбанистичните предложения за проектиране на новия град.