За тези, които са израсли в гръцкоезични понтийски семейства, думата Мбафралис звучи почти обидно, тъй като, подобно на синоним на туркоезичните, намеква за подлежящите на съмнение чистота Понтийци. За онези, които също са израснали в семейства на ЕАМ, Мбафралис отново носи отрицателен смисъл, думата е синоним на сътрудника на германците и на преследвача на ЕАМ.

Като следствие, Мбафралидите са свързани с нещо още: вярата в партиите на националната идентичност и десницата. В крайна сметка всички се съгласяват, че "Мбафралис и ляв не може"! В работата се изследва защо туркоезичните Понтийци се идентифицират след войната с партиите на десницата, въпреки че в междусъюзническия период политическата им идентичност беше подобна на тази на останалите бежанци: венизелизмът.

Заслужава внимание, следователно, че в трудните следвоенни години укрепление на "националната идентичност" в Македония станаха хора, които не говореха гръцки! Това изменение има своите корени в трагичните преживявания на окупацията и Гражданската война, преживявания, които създадоха силна политическа идентичност.

Книгата изважда на повърхността факти, които са били подценявани, като значението на етническите идентичности в оформлението на конфликтите в Македония през 1943-44 и ключовата роля на местните елити. За първи път се изследват социалната база, мотивацията и съдържанието на една форма на сътрудничество с окупационните сили, както и обхвата на репресивната сила на ЕАМ.

Книгата подхожда към темата на политическите идентичности от перспективата на политическите науки, но комбинира методи, хипотези и заключения от областта на историята, социологията, социалната антропология и социалната психология.