Французското издание на Черната книга предизвика, както е известно, голямо обществено недоволство. Дори и там, голяма част от прогресивната интелигенция осъди творбата. Твърди се [...] че изследователите, които са се заели със съставянето на това произведение, са били фанатични противници на Левицата; и все пак произходът на повечето от тях е същият като този на техните критици.

Твърди се, че окончателното число на жертвите на комунизма включва в значителен процент жертви, чиято смърт се дължи на други причини, като глада, който последва Октомврийската революция; но дори и това не изглежда безусловно вярно: политиките, довели до глада, никога не са „божествено предопределени“. Всички го удостовериха и, по-скоро наскоро, в „социалистическа“ Етиопия на Менгисту, в Румъния на Чаушеску, в Корея на Ким Ил Сунг.

Критиците на Черната книга твърдяха, че произведението има за цел да изравни необосновано и неморално „делото“ на нацистите и фашистите с отчетът на Октомврийската революция [...] И все пак, въпреки противоречието на числата, което е необходимо до известна степен за разбирането на нещата и фактите, независимо от сравнението на властите, идеологичното идентифициране не съществува.

Защото основният въпрос, който се поставя, е следният: как едно виждане за освобождението на човека и световната братска връзка доведе, веднага след Октомврийската революция, до централизирано управление на държавна всевластие и тероризиране на всяка политически или национално различна общност? Ще добавя следното: ако този въпрос не занимава всеки човек, как е възможно да съществуват демократични общества? [...]

Няма съмнение, че Черната книга ще предизвика тук повече отколкото другаде. Толкова по-добре. Най-сетне, сега, когато вече имаме стабилна демокрация, без изолирани острови и Държавна сигурност, които морално пречеха на обсъждането с тогавашните жертви, трябва да има и в нашата страна съществени десталинизации, което не касае само комунистическата „Левица“, но ясно и голяма част от руско-ориентираното обществено мнение, което дори не „помни“, че голямата понтийска гръцка общност в СССР също беше колективно изселена от „народната пролетарска“ власт, при драматични обстоятелства.

(Рихард Сомеритис - Извлечения от следсловото на българското издание)