В книга, която се чете като роман за Балканите в XXI век, великият сръбски кинорежисьор разказва, може би за първи и единствен път, живота си и изгражда живо пред очите ни, с сила, която отразява и съперничи на силата на кинематографичния му поглед, един цял свят, белязан от войната и историята.

“На стръмните склонове на Горица, където живееха моите детски приятели, драматичните събития се редуваха едно след друго. Започна война от нов тип. В моето Сараево, в Горица, която познавах камък по камък. На върха на хълма моите въздишки се разперват като нощни пеперуди, докато на стръмните стълбища, където тренирах скоростта на космонавта и бавността на влюбения, топки непрекъснато се търкалят. И аз никога не спрях да тичам след тях...”

“Тази барокова мозайка е неговата автобиография, толкова прекрасно балканска, колкото и заглавието й...” “Le Figaro”

“В живота си преминах през всички драми, които намираме в големите романи, ни казва Кустурица в тази автобиография, която описва с нежност и дълбочина пътя си от детските си години в Сараево до двата Златни палмови клона в Кан. Далече от образа на успеха и лукса, свидетельството му е на човек, който е нежен и бунтовен. Войната, която помете Югославия, е навсякъде...” (“L' Expansion”)

“За този противоречив бунтовник, поетът на изображението, който пренася разклатения свят на родината си в своите филми, с преувеличение и чиста емоция едновременно, всичко е политика. И Балканите са трагичното поле на това...” (“Le Journal du Dimanche”)