Тучното изследване не е обикновена книга. При първото прелистване, човек може да има склонност да я класифицира в трудовете по История на правото. Започвайки да чете "Finis Iuris", читателят може да си помисли, че държи в ръцете си есе относно Философията на правото или, по-добре, Историята на философията на правото – и то, на римския период.

Но съдържанието на тома не се изчерпва само с това. Завършването на четенето налага установяването, че става дума за многопластово, изключително сложно произведение, където историята среща етнологията, правото разговаря с философията, санскритът се взира в латинския и античногръцката мисъл развива римската.

Предавайки дълбоко познание на правната мисъл на римляните в нейната еволюция, от самото начало до юстинианската кодификация, "Finis Iuris" е произведение, което до момента липсваше в новогръцката библиография и запълва празнина в научния предмет, а и в по-широкото поле на Общата теория на правото.