В бурята на събитията, кораб за спасение сега вече безпомощно изкуство, а самоук художник капитан, понякога удавник на видна позиция и понякога отлъчен обитател на самодостатъчна актуалност.

Куче, което лае, или птица, която пее сред шумотевицата, вярвайки, че гласът му може да заглуши шума на света и да му придаде ритъм и смисъл.

И колкото повече осъзнава слабостта си, толкова повече или се отчайва и замълчава завинаги (в угода на безжалостните си приятели), или продължава да лае още по-силно, да пее по-сладко, докато се пръсне.

Единствената му вероятна награда са мимолетните коментари на другите за неговия случай. Рядко историческо свидетелство, каквото той жадно очаква. В зависимост от настроението на благия Бог.