Съィстемният преглед на идеите и позициите на Пашакис Китомилидис ни води до серия от констатации, когато се сравняват с възприятията, умствата, поведението, митовете и стереотипите, които преобладаваха в Гърция по време на кризата.

Там, където се подкрепя необходимостта да се върнем към корените на Просвещението, доминиращите в гръцкото общество възприятия бяха изразени чрез сляп антизападен подход, заедно с приписването на всички отговорности за гръцката криза на лошите чужденци.

Там, където Просвещението предлага необходимостта да приемем нашата незрялост и да се опитаме да я преодолеем, един вихър на ирационалност премина през страната, чрез риториката на анти-меморандума.

Там, където европейският проект се счита за най-доброто, което е произлязло в нашата страна, ние възхвалявахме авторитарни режими, като този на Венецуела, и търсехме икономическото ни спасение в Русия и Китай.

Там, където индивидуализмът и усърдната работа се считат за морален принцип, мнозинството от гръцкото общество търси утеха в държавните структури чрез известните клиентелистки мрежи.

Там, където самоосъзнаването се счита за неразривна част от личността на индивида, ние затваряхме очите и упорито отказвахме да разберем причините за кризата и да се опитаме да ги лекуваме.

Тази сравнителна изложба показва и обхвата на "гръцкия проблем", който погрешно се разглежда едностранчиво като икономически. Проблемът е много по-дълбок, тъй като произтича от възприятия и нагласи, които трудно се променят. Това е дълбоко антропологичен проблем.