„Човечеството“, каза Джон Стюарт Мил, „никога няма да забрави, че е имало някой Сократ, който беше осъден на смърт, защото се е сблъскал с властта и общественото мнение на своето време“.

Нещо подобно може да се каже и за Вилхелм Райх, който беше изпратен в федералните затвори на Америка с обвинения, които днес биха накарали всеки активист да се усмихне - или да се изсмеят - и там, в затворите, той умря, потискан от пресата и общественото мнение, след като успя първо да види теориите си осъдени и книгите му предадени на огъня.

Обичаният ученик на Фройд написа „Слушай, човек“ през 1946 г. и го публикува през 1948 г. Това е вик на тревога от един голям философ, който вижда семената на фашизма и тоталитаризма в обикновения, ежедневен човек: този, който е потискан и се бунтува, но който все пак може да се поклони на своите врагове и да убие своите приятели.

Който се чувства „народ“ и който, ако случайно бъде провъзгласен за „представител“ на този народ, злоупотребява с властта си и се държи по-жестоко от управляващата класа, която до тогава го е удушила.