«Аз предпочитам моя град такъв, какъвто е. Защото в града се създава културата. Вътре в този град, колкото и жалък да е, създаваме. Аз, ако не бях обикалял по улиците на града, нямаше да се развивам духовно.
Обикалях по улица Университета, гледах снимки на кината, ходех в Синеак, в Розиклер и в Аляска, в Площад Ареос, в Грийн Парк, в Археологическия музей, в театрите Пероке и Самарджи, в Виктория и в Алказар, двете кина на гара Лариса, в Аспра, с новите таланти, които се изграждаха там.
И след това ходех в Консерваторията Атина-Пирея и в Академията за изящни изкуства, на улица Патисийон, в най-красивото училище. (Сега там в Гази, където я преместиха, какви образи ще запомнят студентите?)
И след това на Синтагма, на площад Клавтмона, в театър Кун. Често сядахме на пейките в Кралската градина, където все още отивам. Когато влизам там, винаги имам тази миризма на свежест от дърветата.
Харесваха ми и паметниците, бюстовете, които изпъкваха на зеления фон на растенията. И всъщност съм нарисувал много произведения на тази тема».
