Автентични рецепти за готвене и сладкарство. Много пъти мастилото лекува раните. Но когато започнеш да пишеш, разбираш, че мастилото е по-горчиво от всички отрови.

Исках да пиша за дома на детството си. За земята, която обичах и която никога не успях да засадя. Исках да пиша за маслиновите дървета срещу къщата ни, за маковете, нарцисите и билките. Да пиша за слънцето, което залязваше в морето, потопено като сладко вишнево. За слънцето, което затопляше сърцата на хората.

За великолепното чудо на зората, която всяка сутрин вършеше работата си, разпростирайки розови отблясъци по хоризонта, нежно нарязваше морето, за да започнат след това гларусите да рисуват кръгове. Тогава усещахме миризмата на цветята, слушахме музиките на птиците, потяхме се над танца си, виждахме как слънцето изгрява и брояхме звездите, които се доближаваха толкова близо до нас и изглеждаха като лампи от светлина, загубени в безкрайността и времето.

С пълната луна, която безразлично тъче спокойствието на нощта, а ние, малки деца тогава, разплетяхме кълбото с спомени на баба и мама и се наслаждавахме на маниатски лакомства. Уникални образи, които никога не бяха записани на хартия, но бяха записани в детската ни душа...

[Извадка от текста на задната корица на изданието]