Акрополът буди усещане за екстаз у своите наблюдатели… но винаги ли е било така? По Нова година, когато той представлява града, страната и цялата въображаема реалност на нацията, едва ли можем да си представим града без него. Същото важи и когато Атина е покрита със сняг, или посреща нов век, или празнува пълнолуние или национален юбилей. Открих се потопен в океан от асоциации, докато вървях по улица Апостолу Павлу, през хълмовете на Тисео, наблюдавайки промяната в перспективата на Акропола. Да, на няколко места все още можеш да усетиш „пейзаж“ в този огромен град. Но дори самото понятие за пейзаж е модерно.