Оставих накрая естетичното удоволствие, което ми предизвикват творбите на Рицос. Не говоря за актуалните му стихотворения, които - без да ги отхвърлям напълно - смятам за продукти на ангажирано мислене, а за всичко останало, което ни разкри лицето и душата на Гърция.

Дъхът на поета вдигна вятър, в който се носят парченца от кората на нашата земя, семена от растителността ѝ и искри от небето ѝ. Без красноречието на Рицос, гърците биха забравили как да назовават голяма част от нещата, които имат пред очите си.

По време на напредъка в писането си, избягвах частичните наблюдения, но множеството откъси и резюмета на обширните стихотворения, които представих, позволяват на читателя да направи свои собствени оценки и евентуално да се възвиси в цялостния поглед към огромното произведение.

[Откъс от текста на предговора]