Стаята на Антони е пълна с плюшени играчки. Но той би искал да има едно истинско кученце. „Вземете ми едно! Ще го обичам и ще се грижа за него“, моли родителите си. Но те не могат да му угодят.

Антони се ядосва. Тъгува. Но един бездомник, който минава пред дома един ден, и идея на дядо му стават причина да разбере момчето, че има и други начини да изрази любовта си към животните!

Той и приятелите му поемат действие!