Тази монография цели да подчертае последователно решението на нагласите, възприятията и идеологиите, които се проявиха с ориентир Косово и доведоха до най-взривоопасната следвоенна криза в Европа.

Последователно се разглеждат различните форми и фази на порочния цикъл на национализмите в Югославия (основно сръбския) и ролята им като прикритие за упражняване на суверенитет.

Поддържа се, че натовската военна намеса, само на нивото на пропагандата, имаше връзка със систематично нарушаваните човешки права на албанците в Косово, докато говорът на експертите и "стратегите" насочваше към интереси.

Намесата беше проведена, без да е предшествана от никаква убедителна превантивна и сдържаща политика. И дори когато бяха активирани свързаните средства, те бяха или негативни, или поляризиращи.

Проблематиката се премества от анализа на официалната западна логика относно Балканите към това, което се разкрива чрез Косово за Запада по отношение на функционирането на демокрацията и гражданското общество.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]