Докато носителите на (правната) редица успяват да убедят, че тяхната диференциална ефективност се дължи на "вродените" свойства на онези, които я търпят и следователно е независима от всякакво социално предопределение -без да правят нищо друго, в повечето случаи, освен да потвърдят и укрепят определена връзка с закона и определен класов навик, който, учреден извън системата на управление и прилагане на законите, представлява основния принцип на повечето, ако не и на всички криминални свойства- те ще продължат да допринасят по неповторим начин за поддържането на структурата на отношенията между социалните класове и, в същото време, за легитимацията на тази структура, прикривайки факта, че криминалните класификации, които произвеждат, основно възпроизвеждат социалните йерархии.
Системата на наказателното правосъдие, чрез специфичната логика на начина си на функциониране, изпълнява идеологически функции, тъй като механизмите й, които допринасят за възпроизвеждането на установения ред и за поддържането на отношения на доминиране, остават скрити. В рамките на тази логика, системата на наказателното правосъдие предоставя, и тя също, на доминиращия клас "теодицея на неговия привилегия", не толкова чрез идеологиите, които произвежда и гравира, а, предимно, чрез практическото оправдание, което предоставя на установения ред, тъй като прикрива и регистрира нелегално -под привидните прикрития на формално равенство- връзката между, от една страна, управлението и санкционирането и, от друга страна, притежаваното правно капитало.
Чрез опит да открие и анализира епистемологичните и научните грешки, произтичащи от "научната слава" и извършвани в областта на "социологията на отклонението и престъпността", авторът се опитва да покаже как социологията на отклонението, свързана със социологията на културата и знанието, далеч от това да бъде онзи вид приложна наука, лежи на основите на една обща антропология на властта и легитимността.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
