„Брошурата, написана от Сперас в затвора за стачката и смъртоносните събития в Серипос, е може би най-важният документ за истинската история на работническото движение. Имайки мнозинство сред тютюноработниците и работниците в тютюневата промишленост, Сперас, Кухцоглу и Фануараки подкрепят на 1-то и 2-ро заседание на ГСЕЕ автономната борба на работниците и се противопоставят на централистичната система на работническо ръководство, което ще канализира инициативата на труда.

2-то заседание на ГСЕЕ се проведе в Атина през септември 1920 г. Имаше само две тенденции, които се сблъскаха там. Голямото мнозинство от членове и привърженици на ККЕ и малката анархосиндикалистка група на К. Спера. Това заседание призна Комунистическата партия за единствения политически представител на работническия клас.

Против тази решение настоятелно и агресивно говори Сперас, който защити автономията на синдикалисткото движение и настойчиво подчертава опасностите, които заплашват работническия клас от тази съществена опека от К. К. Е. Бях присъствал на това заседание и повече от всичко друго ме впечатли страстта, с която Сперас защитаваше своите възгледи, удивителната му красноречивост и доста убедителната му аргументация.

В списък на работнически кадри, убити от ОПЛА, присъства и името на Спера. Убили са го, защото 25 години преди това е несъгласен с К. К. Е." А. Стинас [Извадка от текста на задната корица на изданието]