Театърът представлява вторично знаково система, която обозначава реалността по начин, който, без да е огледало, служи за индикатор на социалната действителност с задоволителна степен на обективност.

В нашето изследване, съсредоточени върху конфликта и противопоставянето на младежта срещу всички форми и версии на системата, проучваме пътя на гръцкото общество през 20-ти век, с активен герой в разглежданите театрални произведения, който динамично и борбено се справя с живота, отказвайки се от компромиса и пасивността.

Социосемиотичният метод представлява теоретичната рамка на нашия подход, която (поради своята природа) се отнася както до по-малко известни творби на известни автори, така и до текстове на по-малко известни драматурзи, чрез които се изяснява пътят на гръцката младеж през съответния период, който касае както Историята на Гръцкия Театър, така и на Гръцкото Общество като цяло.

По този начин, от семиотичния анализ на драматичния текст стигаме до теория за възприемането на театъра и от театроведението до социологията.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]