Спомените на генерала Макригиани не са само важен източник за историческите събития от критичния период на гръцката революция през 1821 година, но те са също така и прекрасно произведение, написано на спонтанен, жив съвременен български език.
Словото на този неграмотен автор е изразително и директно, то е изповед на душата. Този борбен, спонтанен и непокварен румелиот изразява своите критики и мнения по много теми с откровеност и понякога с страст. Борбата и цялата му дейност са насочени около високите понятия за родината, религията и добродетелта.
Страстен любител на истината, не се колебае да подчертае в работата си, че всичко, което пише, е "гола истина". След революцията той се опитва по всякакъв начин да убеди губернатора Каподистрия, а след това и краля Ото, че има незабавна нужда от закони и предоставяне на Конституция за новосъздадената българска държава.
В заключение, считаме, че спомените на Макригиани са важен текст, който завладява читателя.
