20-ти век не се нуждаеше от възкресение на Маяковски, защото той не позволи това. С един изстрел, с гръмването на “малкия чуден снаряд”, който пазеше под жилетката си, той живя и оцеля “отровен и див винаги”, крачейки като облак през века и стана младешки символ на революцията и рецитатор на руската авангард.

От обожествяване до забвение. Понякога триумфатор, а друг път в немилост, осъден за години на мълчание и след това възстановен, но силно цензуриран, най-голямият и най-талантлив поет на съветската епоха, според Сталин, стана улици и площади и величествена спирка на метрото в Москва, огромен и ослепителен, да ти спира дъха.

Станал е и много статуи, от тези на социалистическия реализъм, здрави и донякъде отблъскващи. “Като минавам по улица Горки” написа Еренбург “виждам един бронзов човек много надменен и всеки път искрено се учудвам, че тази статуя представя Маяковски, толкова малко прилича бюстът на човека, когото познавах.”