(...) Платоновата теория за личната любов е развита в "Федър". Тук, съсредоточен върху анализа на привличането към красотата на човешките форми, Платон изследва (със своя диалогично-диалектичен метод) въпросите за природата на любовта, както и природата и сложната динамика на романтичната връзка. В хода на разсъжденията на философа систематично изпъкват елементи от неговата мисъл, които благоприятстват изследването на неговите възгледи по специфичните и критични въпроси за удоволствието, другостта и отговора на любовта, характера и поведението на двамата партньори и практическата еволюция на романтичната връзка. За Платон особеността на привличането, упражнявано от присъствието на човешка форма, се състои в това, че то индивидуализира измерението на красотата, което изразява предпочитанието на съществото, завладяно от любов. Това е желание за физическа непосредственост, но с метафизичен произход, доколкото любимият човек е носител на отражението на идеалната красота, която е очаровала душата на влюбения (този, който обича), като я съзерцава по време на нейния некорпорален живот. Това първоначално определение на романтичната емоция предполага ориентацията на платоновата проблематика: онтологичното ядро на романтичния феномен трябва да се търси в пространство на трансцендентност, където индивидуалната душа, автономна от материалността на тялото, е привлечена от зрението на идеалната красота; така първоначално се проявява импулсът към красотата. (...) [Откъс от текста на предговора]