Състрадание, уважение и желание се преплитат в този революционен роман. Историята на връзката между Констанс Чатърли и Мелорс, горския пазач, който работеше за сметка на обездвижения ѝ съпруг, е най-противоречивият роман на Лорънс - и може би най-завършеното и изящно негово изследване на взаимната любов.

Написвайки го, за да освободи цели поколения, които, както чувстваше, възприемаха любовната връзка просто като укорима или механична постъпка, той каза за книгата: „Винаги се боря за едно нещо: да придам на любовната връзка красота и стойност, да я освободя от срама. А с този роман преминах всяка граница. Смятам го за красив, нежeн и уязвим, както е нашето голо аз.”

Няма книга, която по-малко да възхвалява удоволствието от „Любовникът на госпожа Чатърли“. Тук не става дума за това как да се избегне грехът, а за това как еротиката да се интегрира в живота, без да изгуби силата, която черпеше от греха, как да му придаде всичко онова, което досега се приписваше на любовта, как грехът да се превърне в средство, което разкрива нашето собствено аз.

Лорънс не желае да бъде нито щастлив, нито велик, той просто желае да съществува. Той смята, че е по-важно да бъде мъж, отколкото индивидуалност. Предпочитанието към различието се заменя с твърда решителност: да бъде мъж - колкото се може повече. Тоест, да превърне любовното съзнание, избирайки най-мъжките му черти, в отправна точка на живота ни.