«Нитката на Ариадна ни води през лабиринтите на вековете от Крит на Минотавъра до Атина на новите Олимпийски игри, от митичните времена на древността до годините непосредствено след прехода на хилядолетието. Времена и епохи, театри и история.

Историята на новогръцкия театър започва на Крит и води до Атина, от една кулминация на ренесансовата култура до една кулминация на съвременната гръцка драматургия и разцвет на театъра. Атина, може би, е надминала, що се отнася до броя на театрите, всяка друга европейска столица. Столица на театъра отново.

Лабиринтите на историческото проучване на гръцкия театър са едно очарователно, завладяващо пътуване, през скритите и катакомбите на архивите и в праха и тишината на библиотеките, стига да имаш смелост и издръжливост, и отворени очи, пътуване с неочаквани обрати и противоречия, с нишка на ентусиазма и с инструменти търпение, упоритост и интуиция, инстинкт за изход, когато трябва да вземеш решение на кръстопътищата. Тези кръстопътища. С хронометъра в ръка затваряш очи и оставяш ума и сърцето свободни...

Томът, който е посветен на жена ми, събира 10 театрални изследвания, почти всички непубликувани, от последната година на моите изследователски търсения и скитания и се отнася, почти изцяло, до аспекти на гръцката история на театъра, от Византия до Междувоенното време, с изключение на второто глава, която има сравнителна перспектива.

Шестата глава се отнася до гръцките и театрални аспекти на „Великия на Ваймар“, на Гьоте, осмата принадлежи на главите на възприятието. Две глави, първата и третата, разглеждат и проблеми на изпълнението и представлението.»