В контекста на пападиамантовите изследвания съществува и продължава да съществува разлика между изследователите на творчеството на великия автор относно неговото съдържание. Голямо множество от тях оспорва социалния му аспект, считайки, че Пападиамантис трябва да бъде разглеждан изключително ‘теологично’, тъй като, преди и над всичко, той е бил теолог, за когото можем да говорим само на езика на ‘душата’, ‘греха’ и т.н.

От друга страна, много хора считат Пападиамантис за изключително социален автор и говорят за него на езика на ‘бедността’, ‘преселването’, ‘момичетата’, ‘зестрата’ и т.н., но свързаните им споменавания -в по-голяма или по-малка степен- засягат отделни въпроси, подчертавайки липсата на систематична и научно обоснована задача за изведеждане на социалното съдържание на пападиамантовото творчество.

Тази липса допринася за това Пападиамантис да остане един ‘неразбран’ автор, който в повечето случаи се разглежда независимо от социалната си среда и от значимите събития, които са се случили в Гърция и Европа през последните десетилетия на 19-ти век и в първото десетилетие на 20-ти.

По този начин се потвърдиха -макар и неволно- обвиненията за ‘изолираност’, ‘инертност’ и т.н., които от време на време са били отправяни към Пападиамантис. Факт е, че тези, които упорстват в Пападиамантис-социален автор, са действали -в известна степен- неорганизирано, ‘маргинално’, докато бяха обвинявани, че по този начин изопачават същността на мисълта и словото на твореца.

(Извадка от текста на предговора)