Костас Папаяоанну е единственият вероятно философ, който с такава ясност осъзнава факта, че поляризацията между гръцката "неспокойност", включването на човека в реда на природата и "човешката - много човешка" звукова и яростна история, е съставна част на човешката природа. И тя ще се възпроизвежда безкрайно, или... до края на историята.

Става въпрос за трагичното търсене на света преди старта на историческото време - което може да достига чак до палеолитния човек за Раул Ванегем - и паралелно търсене на "край" в бъдещето, в хегелианската или марксистка версия на постчовека.

Папаяоанну, иновационно, разбира трагедията на дилемата, която човеку е невъзможно да преодолее, и ни задължава да помислим за нови възможни съчетания, колкото и да са преходни, частични иEfemerni. Той ни кара да помислим за утопията в реалистични термини.

Не за унищожаването на реда на света, към който ни води технологичният детерминизъм, който движи нашата история, нито, разбира се, за невъзможността на спирането на историческото време и историческото съзнание. Но за "утопията" на една човешка история, която ще бъде реинтегрирана в естествения ред, в света, който ще съчетава "трансформация" и "тишина", отказ от инструменталния метод, завръщане към космичното чувство за единство с Вселената, с непрекъснатото търсене на истината.

Той ни призовава да повторим древногръцкото чудо на надмогването на природата и едновременното приемане на нея, с днешни термини, следователно ни призовава да надмогнем едновременно самата... древна Гърция, колкото и да отречем механистичния детерминизъм на прогреса. Заглавието на неговото изследване "Светът и Историята" може да бъде програма, където свързващото "и" се взима буквално.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]