В размислите си предполагам безмълвно, че нашето общество преминава през остър криза на идентичността. Тази обща точка означава допълнително, че членовете му нямат собствен отговор на въпроса "кой съм аз", нито на въпроса какво представлява това 'кой', по такъв начин, че често да се чувстват чужди на собственото си място.
Смятам, че е от решаващо значение за разбирането на явлението, че липсват отговори заради отсъствието на развита вътрешност и способност за самопознание. Гръкът има нужда от стереотипи, за да се отразява там собственото си "аз" и да получава рефлективно образа си. Следователно, той търси в образа на идентичността средство за изключване на различното.
С логиката на типичните данни за идентичността, хетерогенността поставя под въпрос представа за уникалността на нашия национален "аз" и така става опасна.
[Извлечение от текста на предговора]
