Като производители на идеология, партиите създават социална енергия; като организационни механизми, те я насочват и ориентират; като институции на демокрацията, изразяват народната воля и суверенитет; като носители на вътрешна логика, я узурпираат и присвояват.

Днес, обаче, в момента на разпадането на всички „истини“, тези традиционни търговци на надежда, които в миналото бяха творения, но и създатели на желания, изразители, но и организатори на противоречия, вече не могат да функционират като „централни офиси за управление на вечни истини“. Следователно, те преминават през най-голямата криза в своята история; оспорвани са в своята съвкупност; атакувани са от всички страни.

Често дори им се вменява отговорността за всякакви явления на корупция, които обаче са присъщи на самата природа на политиката и властовия процес. Партиите обаче не са нищо повече от процеси на институционализирана намеса на обществото в играта на властта. Греховете им, издути до известна степен, са греховете на обществото.

Целта на този нов труд е да предостави на българския читател най-пълното в рамките на възможното „студено“ познание за партийното явление.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]