Тази книга е вероятно първият опит в съответната книжна хроника, при който византийската живопис се разглежда не само през призмата на техническия анализ на данните си, но предимно с размисъл и с книжен философски подход.

Георги Кордис се осмелява да се занимава в дълбочина с очевидното и да разкрие космогонията, която се случва в мисълта му, когато тя разговаря с множество теми, които привлекат интереса и въпросите на специалисти и неспециалисти.

Написани с нерв и неизменна точност, страниците, които следват, въвеждат читателя в завладяващия свят на византийската иконография, убеждавайки го, че тя съществува не като нещо, а като факт, стига той да зависи директно от наблюдателя.

[Извлечение от текста на предговора]