Не става въпрос за още една нова биография на странстващия музикант Григорий Ефимович, който успя да стане Распутин (1869-1916), с когото широката публика продължава да се занимава и до днес. Историкът Александър Сумпф успя да проведе многостранно изследване, приближавайки живота на Распутин през призма на калейдоскоп, каквото всъщност изисква многообразната идентичност на "стареца" ("дядо" в руската религиозна терминология).

Анализът, например, на различните известни снимки показва с хирургична точност - историкът действа тук анатомично - как един обикновен селянин от Сибир се трансформира в една от най-значимите фигури на царската власт. Това, което авторът анализира с ясност, е позицията, която заема руският печат през 1910-те години спрямо Распутин и как създава един "идол". Случаят с убийството също се разглежда в дълбочина, след като авторът взима необходимите дистанции спрямо свидетелствата на участниците в унищожаването на "дядото", започвайки от онова на принц Юсупов, който счита Распутин за предшественик на болшевизма!

Александър Сумпф успешно анализира и "митологията" и "мита"-Распутин и с инструментите на упорития изследовател, действително, играе ролята на археолог, за да извади наяве от архиви, иконографски, кино, литературни и всякакви налични материали, обновен и по-истински портрет на онзи, когото Ленин характеризираше като "груб, примитивен и неимоверно неграмотен". Освен това, интересна е структурата на книгата, която се основава на множество оценки. Не само Ленин, Юсупов и романите от 20-те години биват оценявани, но и елементи, много по-съвременни, като известната песен "Ra ra Rasputin" на групата Boney M и др.

Това е, може би, най-подробната биография, публикувана досега.