Кабала е онзи система на религиозната философия или по-точно, на еврейската теософия, която изиграва важна роля в теологичната и тълкувателната литература на евреите и християните от времето на Средновековието.

Изучаването на Кабала изисква доста усилия, още повече, че самата Кабала с течение на времето се е разделила на много форми, като основните са еврейската, християнската и гръцката Кабала. Гностиците се основаваха на Кабала и развиха собствената си философска система, давайки свои тълкувания.

Думата Кабала произлиза от думата Kibbel, която предполага "приемане" и по същество е учение, получено от устна традиция. Въпреки че Кабала принадлежи на миналото, тя представлява един вечен философски система, с която са се занимавали много видни изследователи, като Корнелий Агриппа, Яков Лайбиц, наречен "Philosophus Teutonicus", и много други.

В тази книга се споменава и за връзката и свързаността на Тетракта на Питагор с Кабала, както и за кабалистичната основа на масонския езотеризъм. Разбира се, основната част на произведението се концентрира върху анализа на Четирите Света и Дървото на Живота.