В първото издание на дневника на дъщеря си Ото Франк счете за уместно да премахне определени пасажи, които по различни причини прецени, че не трябва да бъдат публикувани. След смъртта му фондация "Анне Франк" в Базел, като негов общ наследник, реши да публикува дневника без никакви съкращения, както Анне сама би искала. Тази книга е окончателното издание на дневника на Анне Франк, без съкращения и с някои добавки и промени, които тя самата направи, няколко месеца преди ареста си, когато чу по радиото, че писания като нейните ще бъдат публикувани след войната като свидетелства на обикновени хора за живота им под германска окупация в Нидерландия. Но "Дневникът на Анне Франк" не е само запис на ежедневната трагедия на жертвите на нацизма. Той е и израз на мечтите и страховете на едно момиче, които не се различават от мечтите и тревогите на тийнейджърите от всяка епоха и всяка страна. И Анне Франк не е само свидетел на жестокостта на човека, но и символ на вярата в неговата основна доброта и човечност. Поради тези две причини "Дневникът на Анне Франк" ще продължи да бъде ценен документ за много години напред, предупреждение и послание за надежда. [Откъс от текста на задната корица на изданието]