Можем да наречем Амфитрион "Комедия на превратите" или "Персона на измамата". В основата на мита и интригата стои лицето, двойното лице. Боговете имат две форми – божествена и човешка. Последователните им превъртания – за да приведем мита в нашите мерки – разкриват по-общи социални поведения, протеиновата същност и маневрите на силните.

Молиер знаеше много добре за личности и преврати, за да се занимае с неправилностите на своето време и, по-общо, за да осветли човешките страсти и страдания, да изложи и сам да се изложи на спасителната (?) сцена. Само че понякога тази игра крие капани...

С издаването на Амфитрион МИЕТ продължава публикацията на трите исторически молиерови превода на Христина Прокопаки (вече е издаден Мизантроп и скоро ще последва Училището на жените).

Написано в редуващи се неравносложни рими, това произведение е безусловно най-взискателното по отношение на превода му на български. Преводът на Христина Прокопаки – преработена версия на текста, представен от Левтерис Вояджис в "лебедовата песен" на 4 август 2012 г. в Епидавър – успява да се справи с трудностите с безпримерната естественост и майсторство, които характеризират неоспоримите преводачески постижения.