Търсенето на установяване на просвещенска политическа система в Гърция започва да се обсъжда сред гръцките интелектуалци в Европа в началото на 19-ти век, благодарение на инициатива от Адамантиос Кораис - най-известният гръцки интелектуалец на неговото време.

Същото търсене бе възобновено на същата основа, на която бе поставено от Кораис през 19-ти век, в началото на 20-ти век от един друг известен гръцки философ и педагог, Евангелос Папануцос; и това се случи, защото политическият проблем на Гърция оставаше същият: гърците все още не бяха освободени от тиранията, която съществуваше в тях, въпреки че бяха се освободили от тираниите до времето на Папануцос.

Папануцос, подчертавайки проблема с демократичния напредък на Гърция, привлече вниманието на сънародниците си, както преди него направи Кораис, към факта, че трябва да разчитат единствено на себе си, ако наистина искат, ако желаят да реализират демократичната си политическа система. Те не трябваше да разчитат на европейския или американския модел, нито да имитират европейците и американците. Напротив, те трябваше да интегрират в светлото наследство, което предците им бяха оставили, всичко полезно, което разведеният свят можеше да предложи.

Д-р Панайотис Н. Хиос, изследващ философската мисъл на двамата велики представители на гръцкото просвещение, Адамантиос Кораис и Евангелос Папануцос, идентифицира “изгубеното място” на образованието, политическото и академичното, което всички ние мечтаем и все още очакваме.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]