В настоящия текст се представя кратко изложение на пътя - от теорията към приложението - на геостратегическите възгледи на Ахмет Давутоглу, така както те са изложени в произведението му "Стратегическа дълбочина. Международното положение на Турция", Кюре Яймлъри, Истанбул, 2004 (2001).

Първоначално се разглежда преди всичко идеологическото ислямско и неосманско теоретично основание на "девутоглианството", както и основните политически поддръжници на това на ниво турска политическа власт. След това се представят основните акценти на геополитическия му подход, които са в сферата на класическите геостратеги/геополитолози от германската и англосаксонската школа (Ф. Ратцел, К. Хаушофер, Н. Дж. Спайкман).

Давутоглу представлява класически пример за изследовател на международната динамика с важни епистемологични и методологични недостатъци: той също не е разграничил разликата между геополитическия анализ и геостратегическата синтетична предложение. Този транс-теоретичен недостатък нанася сериозен удар на цялостния геополитически анализ на турския академик и политик.

Той обаче поставя "Стратегическа дълбочина" в геостратегическата епистемологична сфера на тежестните, за турската външна политика, ангажирани наднационалистически наративи. Наративи, които обхващат Средиземно море, Балканите и по-широкия Близък изток.

В заключение, се открояват онези точки, на подсистемно ниво, на давутоглианската геополитика и геостратегическия подход, които под светлината на системния геополитически анализ се считат за геостратегически критични за гръцките национални интереси. Основният фокус е върху империалистическите геостратегически възприятия на турския ислямист (а не просто мюсюлманин) академик и министър на външните работи, по въпросите на Кипър, Тракия и Егейско море.

Настоящият текст представлява стимул за по-дълбочинно и пълноценно проучване на давутоглианските произведения.

Йоанис Т. Мазис