Света Мария Египетска е изтъкната аскетична фигура в Православната църква, но и върховен пример за покаяние за подражание.

След като е живяла свободен, необуздан, изпълнен с страсти живот, достигайки до вратите на пагубната духовна смърт, след важно събитие, което се случва в живота ѝ, тя се покайва и, молейки за милост от Бога, се оттегля в дълбините на пустинята, опитвайки се, ако е възможно, със сълзите си да покрие цялата тази пустиня, която я приема.

Съсипана напълно далеч от еха на измамния свят и в същото време с Бога, който следи разкървавеното ѝ сърце, тя живее надчовешки и придобива ангелска същност.

Тя ходи по водите, скалите, реките, без да пада и да се потапя. Бог, на милостта и прошката, я прощава и я награждава с дарове, надхвърлящи човешките мерки.

Тя обаче, смирена до деня на смъртта си, продължава аскетичната си борба за покаяние и молитва, така че дори дивите зверове да се подчиняват пред нея.