И сега ми казват: „Ти, детето ми, беше революционер“. Защо? Защото отклоних се? Защото стъпвах на сигурно и все пак се издигнах? Но революционерите строят само след като разрушат, а аз искам там да бъде конструкцията. Ненарушена и непокътната. Да я виждам от високо, да изчислявам разстояния. Защото всичко, което се издига, ще се приземи отново. Това е закон на природата.

Ежедневни и незначителни събития. И все пак една несправедлива плесница оставя по-ярък следа от обявяване на война. Събития малки и големи, които всички тежат еднакво в нас. Събития, които един изпращат високо, а друг ниско. Един надясно и друг наляво. И това е правилно. Разпределено. Като хореография.

Л. НТЕ П.